Идеите на Адам Смит |
||
|
В своя основен труд Адам Смит Богатството на народите: изследване на неговата природа и причини (1776 г.), считан за основополагащ в класическата политическа икономия авторът изразява убедеността си, че по природа човек проявява склонност да обменя, да заменя и да разменя един предмет срещу друг, склонност, присъща единствено на човека и от която в останалите животински видове липсват дори наченки. В тази склонност Адам Смит вижда в крайна сметка основата на взаимовръзките между хората в общество, чиито потребности се задоволяват повече от размяната, отколкото вследствие на добрата воля: (…)човекът почти непрекъснато се нуждае от помощта на своите себеподобни и напразно би я очаквал само заради тяхното благоволение. По-сигурно е, че ще успее, ако се обърне към техния личен интерес и ги убеди, че собствената им изгода ги кара да направят това, което той иска от тях. Всеки, който предлага на друг някаква сделка, му прави следното предложение: Дайте ми това, което ми е нужно, и вие ще получите от мен онова, от което се нуждаете... Резултат от тази склонност към размяна, според Адам Смит, е тенденцията към развитие на разделението на труда, тъй като всеки има интерес да се специализира във вид дейност, за която природата, традицията или личният му опит са го направили по-способен: Така сигурността, че може да обменя излишъка от продукта на своя труд, надвишаващ собственото му потребление, срещу такива излишъци от продукта на труда на други хора, които могат да са му нужни, насърчава всеки човек да се заеме с даден вид работа и да развива или усъвършенства дарбите и способностите, които може да притежава за тази специфична работа. Според Адам Смит търговската размяна и произтичащото от нея разделение на труда едновременно като условие и като резултат са естествено състояние (във всички значения на думата) на обществото. Той изхожда от предпоставката, че обществото е просто сбор от множество съвършено егоистични индивиди, които са напълно самостоятелни (защото притежават еднолично продукта на труда и средствата си за производство) и въпреки обвързаността си с другите изхождат единствено от личния си интерес. Адам Смит съумява да обясни как в свободните пазарни икономики преследването на собствени цели води до нарастване на благосъстоянието на всеки поотделно и затова на всички. Преди да се заеме с анализа на разделението на труда и размяната, Адам Смит стига до извода, че „колкото и егоистичен да се предполага, че е човек, очевидно има някакви начала в неговата природа, които го карат да е заинтересуван от благополучието на другите и да им доставя щастие, което му е необходимо макар да не за извлича нещо от това освен удоволствието да вижда другите щастливи.” Хората могат да живеят по-добре и по-богато не само като взимат от другите, а и като им помагат. Дори този начин е по-надежден и не зависи от морални и политически нагласи и авторитети. Това се случва, когато се опитваш да предоставиш на другите онова, което те ценят и затова са готови да ти платят. Обществата живеят толкова по-добре, колкото повече хора се опитват да търгуват и произвеждат, за да живеят по-добре. Ако те се опитват да гласуват в избори, за да живеят по-добре, вероятно от това нищо няма да излезе, освен господство на онези, които са избрани от така настроените избиратели. Политическите избори не са в името на това, някой да направи хората богати, а в името на това никой да не им пречи да живеят по-добре или да им пречи най-малко.
|
||
