|
Мисия и цели на организацията |
|
|
Мисия.
Мисията представлява публично изявление за бизнеса, който ще развива организацията, или декларация за бъдещите й намерения. Тя дава отговор на въпроса: Защо съществува организацията?
Решенията за мисията са първостепенните стратегически решения и начало на стратегическия процес.
Мисията е основното намерение, заради което е създадена организацията. Тя съдържа генералната й цел. Определя ролята, която организацията има в обществото и показва какви социални потребности задоволява в него. В мисията се съдържа информация за клиентите, продуктите (услугите), пазарите, технологиите, позицията на организацията спрямо останалите в бизнеса, ценностите, самооценката и имиджа.
Мисията трябва да се оценява периодично, за да бъде актуална. В малките организации това обикновено изисква собственикът или собствениците да определят какво точно произвежда и/или продава организацията и какви пазари се опитва да обслужва. В големите организации същите тези въпроси трябва да се съгласуват с корпоративното управление и Съвета на директорите.
Основните елементи на мисията са:
- идентификация на бизнеса, т.е. какъв тип са основните продукти (услуги), които произвежда и/или предлага организацията;
- деловото кредо (мотото или девиза на организацията);
- ръководните принципи и ценностите й (фирмената философия);
- индикации за бъдещото развитие.
Мисията на организацията може да се променя във времето.
Изборът на една мисия представлява продължителен и много отговорен процес. Той е свързан с усилията на много хора и изисква голям професионализъм. По-важните етапи при формулирането и избора на мисията са следните:
-Потребност от формулиране на мисия при новосъздадени организации и преформулиране на съществуващата мисия при настъпили промени.
-Събиране, обработка и оценка на информацията за елементите, съдържащи мисията.
-Разпространение на резултативната информация сред целия персонал, вкл. и мениджърите, както и на собствениците.
-Събиране на предложенията за мисия. В този етап при разработване на вариантите могат да се използват различни експертни методи, ако такива групи се използват напр. мозъчна атака и др.
-Избор на най-подходящия вариант за мисия от Борда на директорите или Управителния съвет.
-Запознаване на състава с избраната мисия на организацията.
-Представяне на мисията сред обществеността.
-Избор на бизнес мисии въз основа на приетата мисия на организацията.
Всяка организация може сама да направи схема на организацията по формулирането и избора на мисията си. Най-важното е тя да бъде приета от всички.
Цели. Целите на организацията дават отговор на въпроса: Какво иска тя да постигне? Те са специфични видове резултати, които организацията търси да достигне.
Целта е желаното достижимо състояние, което организацията трябва да постигне за определен период от време.
Елементи на целта:
- областта, към която се насочва (target) - социална, финансова, инвестиционна, пазарна и др.;
- количествено измерение;
- мащаб (scale);
- времева рамка (time frame).
В практиката най-често се прилага следната класификация на целите:
ГЛОБАЛНА ЦЕЛ. Това е формулираната причина за съществуването на организацията. Тя отразява в концентриран вид намерението й да произвежда стоки и услуги и по такъв начин да просперира. Глобалната цел е условие за определяне на мисията.
СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ. Те са дългосрочни, поставят се от най-високото ниво на ръководството на организацията и са в сравнително абстрактна форма. Отворени са - за тях не се определят време за изпълнение и количествено измерение.
ТАКТИЧЕСКИ ЦЕЛИ. Те конкретизират стратегическите и са за по-къс период от време. За тях е отговорно средното ниво на управление на организацията. Тактическите цели са с по-конкретна формулировка. Според П. Дракър са: маркетингови, иновационни, свързани с печалбата, финансови, свързани с материалните ресурси, кадрови, производствени и социални.
ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ. Те конкретизират още в по-голяма детайлност тактическите цели на организацията. Тяхното предназначение е към най-ниското ниво на управление. Затворени са, т.е. те са не само конкретни, но и определят точния критерий за оценка на изпълнението им и времето за това изпълнение.
Освен тази основна класификация, съществуват и други, като най-често използваните са:
А. Според областта, към която е насочена целта: доходоносност, производителност на труда, ресурси, иновации и социални.
Б. Според равнището на анализ: стратегически, оперативни и операционни.
В. Според съдържанието им: цели на функционирането, цели на усъвършенствуването и цели на развитието.
Г. Според времевата рамка (срока на изпълнението им): дългосрочни - над 1 година и краткосрочни - до 1 година.
Критериите за добре поставени цели са: ясност и конкретност; съгласуваност; определен срок за реализация на целта; трудност и достижимост.
Основните характеристики на всички цели, които се използват в управлението, са:
1. Измерване на целите, при което се използват количествени и качествени методи.
2. Множество от цели, включващо съвкупността от цели и техния йерархичен характер.
3. Подреждане (ранжиране) на целите, което включва процедурите по:
- разработване на мрежа от цели;
- определяне приоритета (ранга) на целите;
- балансиране на целите.
|
|
|
|
|
