Исторически преглед на развитието на неокласическата икономическа теория

1.Невидимата ръка

1.1 Частна собственост, частна инициатива

Под понятието неокласическа икономика в този курс ще разбираме основополагащата парадигма на икономическия анализ, цялостния механизъм на теоретизиране, а не отделни негови части. Разбира се, този цялостен механизъм се е оформял в продължение на дълъг период от време, като е прието да се счита, че неговото систематично начало е положено от Адам Смит през втората половина на 18 век с трудовете му "Теория на моралните чувства" (1759) и "Изследване на естеството и причините за богатството на народите" (1776). В тях той изгражда определена теория за това на какво се дължи благосъстоянието на хората, като анализира тяхното поведение в условията на ресурсна оскъдност.

Мисленето на Адам Смит е вървяло в следната посока: На първо място, основна е идеята му за "невидимата ръка". Според нея, когато в една система от стопански субекти всеки действа така, че се опитва да преследва и постига своя най-добър интерес, общият резултат е оптимален за обществото като цяло. Това се дължи на индивидуалните стимули на отделните стопански субекти. На това микро ниво, всеки стопански субект се опитва да задоволи максимума свои нужди с наличните си ресурси, като за целта предприема определени действия. Съвкупността от тези действия на всички стопански субекти водят на макро ниво до обобщен резултат, който има определени характеристики, които според Адам Смит са желателни.

За да работят нормално стимулите на стопанските субекти и за да водят те до желателния макро резултат, е необходима сигурност на контрола на субектите върху ресурси. Оттук произтича и значението на частната собственост и на частната инициатива. За да имаме някакво реално взаимодействие от типа, описван от Адам Смит, е необходимо да имаме частни собственици, които си взаимодействат по хоризонтален начин. Това означава, че не се анализират властови взаимодействия, при които има голяма доза принуда, изкривяваща всякакви пазарни сигнали. Взаимоотношенията между частни собственици са хоризонтални, когато единият от тях е частен точно толкова, колкото и другият. Всеки от тях контролира някакви различни ресурси. Освен това има и частна инициатива - различен набор от действия, които са разрешени за всички субекти. Но съществува и определен набор от физически възможни действия, които не са разрешени.

1.2 Пазар, свободни цени и конкуренция

Тогава, когато имаме частен контрол върху различни ресурси, всеки контролира ресурса си чрез различен начин на действие и си взаимодейства с останалите, се получава пазарно взаимодействие. Получават се пазарни цени на стоките. Тези пазарни цени отразяват стимулите, предпочитанията и ресурсните позиции на всички участници на съответния пазар и по тази причина в тях се съдържа огромно количество информация.

Информационната функция на свободните пазарни цени е изключително важна. Личните предпочитания на отделни хора, техните вкусове, настроения, убеждения са особено важен елемент при вземането на решения и при определянето на поведението им, но които са емпирично ненаблюдаеми. Механизмът на пазара обобщава цялата информация за тези фактори на човешко поведение и я обективира в равновесните цени. Без този механизъм тази информация би била недостъпна и неизползвана.

За да работи пазарния механизъм, и за да изпълнява той своята информационна функция, е необходимо да съществува конкуренция. Доколкото чрез стопанската система хората се опитват да разрешат проблема със задоволяването на неограничени нужди с оскъдни ресурси, те винаги се конкурират помежду си по отношение на контрола върху ресурси. Пазарното взаимодействие е определен вид регламент на тази конкуренция. При него няма принуда, стопанските субекти постигат съгласие по условията на размяната и то отразява техните предпочитания. При участие на много субекти никой от тях сам по себе си не може да влияе на сам на пазара и се получават пазарните цени, които обобщават информацията за всички участници.

1.3 Специализация и ефикасност

Пазарни цени, съчетани с конкуренцията, при която всеки се опитва да постигне най-доброто за себе си и в това се състезава с другите, тъй като естествено ресурсите са ограничени, а нуждите са неограничени, постигат две неща. От една страна се получава ефикасност при разпределението на ресурсите, от друга страна се получава специализация.

Ефикасно е такова разпределение на ресурсите, при което всяка следваща единица от даден ресурс отива да произведе максималната възможна стойност. Когато дадена част от ресурса се използва за създаване на по-малко от това, което същият този ресурс би създал, ако се произведе нещо различно, имаме неефикасно разпределение на ресурсите. Пазарът и пазарното взаимодействие чрез конкуренцията водят именно до ефикасно разпределение на ресурси.

Освен това пазарът, чрез пазарното взаимодействие, позволява на стопанските субекти да специализират. Поради това, че някакъв брой стопански единици специализират в определена дейност, човек може да се посвети на подхождащата му работа и със спечелените пари да си купи стоките, произведени от останалите субекти. Посвещаването в някаква дейност позволява на отделния човек да се усъвършенства и да я извършва с все по-малък разход на ресурси. По този начин специализацията води до увеличаване на производителността на стопанските субекти.

Повишаването на производителността води до създаване на стойност при все по-ниски и по-ниски разходи на ресурси за производството на тази стойност. Стойност е всяко нещо, което може да задоволи потребности, тоест което е полезно. В крайна сметка чрез все по-голямата производителност се постига възможността да се задоволяват все по-големи нужди, при все по-малък разход на ресурси. Това всъщност е богатството на народите. Така според Адам Смит увеличаването на производителността е основният източник на богатството на народите.

1.4 Съсредоточаване върху производството

Поради осъзнаването на важността на специализацията за богатството, за Адам Смит и за всички учени - икономисти след него е особено важно да има широки пазари, които обхващат все повече и повече стопански субекти. Защото тогава се получават няколко благоприятстващи икономическия растеж и богатството елементи. Първият от тях е, че колкото по-голям е пазарът, толкова по-голяма е възможността за специализация, толкова по-голямо разнообразие от стопански дейност могат да бъдат обект на специализация от страна на различни стопански субекти. Освен това, колкото е по-голям пазарът, толкова повече и по-разнообразни със своите предпочитания субекти идват на него, с което също допринасят за по-голямата специализация, а така също и за по-голям набор от ресурси, които участват в дадена икономическа система. Получава се според Адам Смит така, че един от основните фактори за забогатяването на народите е именно това, което той нарича мащаб или обсег на пазара. Поради тази причина Адам Смит е един от първите врагове на пречките пред търговията. Защото той смята, че именно митническите и бюрократичните бариери пречат на увеличаването на обсега на пазара и оттам на специализацията и на забогатяването. По същия начин след него мислят и Дейвид Рикардо, Малтус, Джон Стюърт Мил и другите по-малко известни икономисти от онова време. Между другото всичките те живели в Англия.

2. Маргиналният пробив и общото равновесие

Разбира се, всички тези много сериозни мислители - икономисти не са разглеждали пълната картина на нещата. Целият им анализ е съсредоточен върху производството, върху стимулите и начините за създаване на блага и услуги, които имат стойност. Или накратко казано, те се занимавали със страната на предлагането и то предимно съвкупното предлагане в икономиката. Те са "supply-side" макроикономисти. Това е непълната картина на икономическата система - в нея съществува и страната на търсенето. И трудно може да се затвори анализът в някакъв цялостен модел, който да е основание за оценка на случващото се и да прави прогноза за бъдещето, ако не вкараме в него и тази друга страна, която е необходима за каквото и да било равновесие. В този смисъл през втората половина на 19 век има два големи пробива в икономическата мисъл.

2.1 Специализацията разделя търсене от предлагане

Първият пробив е този на Алфред Маршал, за така наречения маргинален или пределен анализ. Той също е английски икономист, живял в края на 19-ти век и се е занимавал с човешкото поведение на предела, т.е. какво носи всяка следваща единица от потребителната страна. Алфред Маршал въвежда концепцията за полезност, така наречената функция на полезността (utility function) и вкарва в икономическия анализ търсенето на блага, а не само тяхното предлагане. Той изхожда от твърде простото наблюдение, че все пак основният смисъл да съществува производството е то да задоволява определени потребности и нужди на хората.

Разделянето на производството от потреблението, т.е. на предлагането от търсенето, всъщност се дължи на самата специализация. Защото човек през деня произвежда едно, но вечер вкъщи потребява нещо съвсем друго. Именно това разделяне според специализацията на това, което човек произвежда и това, което потребява придава значение и на двете страни на уравнението - и на предлагането, и на търсенето. Ако имаме абсолютно затворено натурално стопанство, една икономика на Робинзон Крузо, тогава анализът на търсенето и предлагането ще бъде идентичен, те двете вървят заедно като сиамски близнаци. Когато имаме разделяне, дължащо се на специализацията и изобщо на пазарните взаимоотношения, то тогава е напълно възможно двете неща да са различни и да имат различно поведение.

2.2 Нужда от аналитично разделяне на търсене от предлагане

Поради различието в поведението на търсенето и предлагането, за да видим какво прави стопанската система, за да я анализираме, трябва да знаем и двете страни на уравнението. Съвсем логично от тук следва мисълта на Маршал, че след като има действително, реално разделяне на производство от потребление, тогава трябва да се раздели и анализът. Трябва да изследваме какви са изобщо стимулите, каква е рамката, в която се осъществява производството и каква е рамката, в която се осъществява потреблението, без да предпоставяме, че двете рамки са едни и същи. От това анализът се усложнява, става два пъти по-сложен. Досега сме изследвали как се произвеждат Н брой стоки, а вече трябва да анализираме не само как се произвеждат те, но и как се търсят, т.е. къде е равновесието за всяка една стока.

Особено важен принос на Маршал е идеята, че вземането на решения и оттам човешкото поведение се осъществява "на предела", решенията се отнасят до очакваните последици за индивида от още една единица потребление или производство. Именно този анализ "на предела" (margin) осъществява маргиналния пробив, който позволява на икономистите да описват и да предвиждат стопанското поведение чрез анализ на решенията им относно промените на предела.

2.3 Вторият пробив - общото равновесие

След като става възможно да се анализират предлагането и търсенето с инструментите на пределния анализ, се достига до идеята за равновесие на пазара на дадено благо, при което има изравняване на търсенето с предлагането. Най-общо, равновесие има там, където определената по някакъв начин пределна полза от благото е равна на определения по някакъв начин пределен разход по създаването му. Установяването на това равновесие се осъществява на пазара чрез пазарните цени.

Когато на даден пазар всички блага постигнат равновесие, се казва, че има общо равновесие. Описанието на това положение е всъщност моделът на Леон Валрас за всеобщото равновесие. Той е първият, който започва обединяване на двете страни на уравнението. Валрас е първият, който започва да твърди, че трябва да съществува макроикономическо равновесие, всяка една стока да се намира в равновесие. Нейното съвкупно търсене от страна на всички стопански субекти в дадена система да е равно на предлагането на тази стока от страна на всички субекти в тази система. От тук произтича и ценовата теория за стойността.

2.4 Ценова теория за стойността

Всяка една от пазарните цени, характеризиращи общото равновесие, отразява пределните ползи и разходи свързани със всички блага на пазара и именно в това се състои огромното информационно богатство на пазарните цени. Поради това пазарната цена единствена адекватно отразява стойността на даденото благо. Пазарната цена е най-добрият мислим измерител на стойност.

Смит, Рикардо, Малтус, Мил, Маркс и другите техни съвременници мерят стойността на дадено благо по това колко ресурси са изразходвани за неговото създаване. Това е напълно естествено, напълно оправдано според техните виждания, според развитието на научния хоризонт до този момент, защото те се концентрират върху страната на предлагането (на производството). И тъй като общо взето трудът е най-очевидният ресурс, и освен това най-релевантният (способен да се определи) в обществен смисъл, господстващата теория за стойността е трудовата теория за стойността. Тя гласи, че стойността е равна на количеството и качеството на вложения в производството на дадено благо труд.

Оказва се обаче, че тази гледна точка изпуска две групи неща. Първата са останалите фактори на производството, които са земя, капитал и предприемчивост. И второ, тази теория абсолютно пропуска страната на търсенето.

По тази логика, например, колко струва една чаша чиста вода в пустинята и колко до бистра река? Тези, които застъпват трудовата теория на стойността, твърдят: много повече труд е необходим, за да се докара чашата вода насред пустинята, а до реката е много лесно. Възниква обаче въпросът, колко би дал човек, за да потреби тази вода в пустинята през първия ден или например на третия. Няма нов труд - чашата седи там в пустинята, само че са минали два дни под слънцето и човек е готов да даде много повече за нея отколкото през първия ден, когато да речем има все още някакви запаси от вода. Точно тук Маршал въвежда пределния анализ, който приема, че всяка следваща потребена единица носи по-малка полезност, задоволява по-малко потребност, отколкото първите единици. Това е така наречената намаляваща пределна полезност на различните блага. Когато се включи и тази страна на уравнението плюс труда, плюс останалите фактори на производството, тогава вече се получава една кохерентна, логически издържана и цялостна теория, за това какво е всъщност стойността на едно благо. Оказва се, че най-кохерентната мярка за тази стойност е пазарната цена поради способността й да отрази цялата налична информация за всички пределни ползи и разходи свързани с благото.

2.5 Кейнс и възможността за недостатъчно съвкупно търсене

Други представители на тази насока в икономическото мислене са Пигу и Кейнс. Кейнс разделя съвкупното търсене от съвкупното предлагане и най-еретично представя това разделяне през 1936 година в известната си книга "Обща теория на лихвите, парите и заетостта". Най-общо казано, това, което той твърди е, че законът на Сей не е валиден. Сей е френски икономист от средата на 19-ти век. Неговият закон гласи: "предлагането си създава собственото търсене", т.е. предлагането винаги е идентично равно на търсенето. Или другояче казано, самият факт, че нещо е създадено означава, че е създаден доход, за да бъде то потърсено. Кейнс твърди, че икономиката не е длъжна да действа на границата на максимума на това, което тя може да произведе със пълна заетост на ресурсите. Всички класици, които изброихме до Кейнс, общо взето твърдят, че незаетост (безработица) няма. Когато им се каже, че някъде определен брой хора нямат работа, те отвръщат: няма такова нещо. Икономистите излизат с набор от презумпции, че такова нещо като безработица няма; има хора, които временно не са заети поради търсенето на работа или които просто оптимално решават да не работят при дадените условия. След Кейнс вече става напълно възможно в рамките на икономическото моделиране да се види как има безработица, как въпреки желанието на всички тези хора да си намерят работа такава просто няма. И тази безработица се дължи именно на недостатъчното съвкупно търсене. Тоест, търсенето е малко и всякакви производствени фактори, включително и трудът, стоят неизползвани - няма търсене за стоките и услугите, което те биха създали.

3. Математиката

След Втората световна война настъпва времето на математиците. Към съществуващия, вече доста пълен икономически анализ, те добавят математиката и по-специално висшата математика - диференциално, интегрално смятане, теория на вероятностите, статистика и т.н. Статистическите методи, иконометриката са съществували още от двайсетте години на 20- ти век. За един от пионерите в това отношение се смята Ървинг Фишер. Но още в средатата на 19- ти век Еджуърт (известен с "кутиите на Еджуърт"), който е математик, за забавление се е занимавал с икономика. Формализирането на цялата икономическа теория започва след Втората световна война, когато излизат два научни приноса.

Първият е на Пол Самюелсън през 1947 и се нарича "Основи на икономическия анализ". В него той въвежда оптимизацията чрез диференциалното смятане, започва да прави така наречената сравнителна статика, като взема производни от разни матрици и т.н. Най-общо казано, той предлага решенията на стопанските субекти свързани с постигане на максимума задоволени нужди чрез изравняване на пределни ползи и разходи да се формализират математически и предлага съответния инструментариум

Другият принос е този на Кенет Ароу и Жерар Дебрю за теорията на стойността. Всъщност той представлява поредица разработки, които математизират теорията за общото равновесие на Валрас. Тези трудове наистина моделират една икономическа система с много строги презумпции, които изчистват значително математическия анализ. Те описват на математически език това, което икономистите преди тях са казвали с много думи. Може да се пошегуваме, като кажем, че Самуелсън и Дебрю са най-големите еколози на века, защото са спасили много дървета, необходими иначе за отпечатване на многословните икономически книги.

За съжаление, въвеждайки този математически анализ те отварят една много голяма кутия на Пандора. А именно кутията на разните занаятчии в науката, всеки овладял по едно-две математически оръдийца, които използва до безсъзнание, без с това да допринася за напредък на икономическото мислене и знание. Затова и един от основните проблеми, стоящи пред икономическата наука днес, е как тя да се освободи от сериозните ограничения, които й налага математическото моделиране, но в същото време да не жертва строгата дисциплина, която математиката внася в мисленето. Да остави моделите дисциплинирани, научни, но да разреши по-свободно да се борави с икономически, а не с математически понятия.

В обобщение, неокласическата икономическа теория е опит да се получи знание за пазарното взаимодействие между хората, който се опира на маргиналния анализ на търсенето и предлагането, съчетан с инструментариума на математиката.

следва